Блогът на Пако Катани от село Рупча

Е, разбира се, че има вечери за всичко – съботите в клуба с няколко големи Jim-a, after work вечерите с красивите колежки от съседния офис в модерен минималистичен бар на по един Jack или „тиха музика и малък Jameson”, докато си мислиш за онази сурова зима в Ирландия през 1780. Но не за тези вечери става дума днес.

Става дума за малко след 21:30, когато миялната машина е вече заредена след големия и шумен семеен празник; когато онзи мега важен договор е сключен; когато пробивът е осъществен. Камината все още е разпалена, разхлабваш леко каишката от крокодилска кожа на любимия си Vacheron Constantin Malte Tourbillon Régulateur, като за момент се вглеждаш в прекрасния турбилионов механизъм, прорязан в циферблата. Сякаш в унес сваляш сакото на черния костюм Tom Ford и сядаш в мекото кресло от тъмно кафява телешка кожа. Отваряш хумидора и погледът ти веднага попада на първите няколко пури Bolívar Corona Gigante от Vuelta Abajo – най-добрият регион в Куба, където комбинацията от специфична почва и неповторим климат създават идеални условия за най-качествения тютюн. И все пак – поводът го изисква – предпочиташ да оставиш настрана леко недодялания и анималистичен вкус на иначе перфектна Colorado и посягаш към Cohiba Siglo VI – 149 мм изпълнени с кубински финес, комплексност и страст, точно като онези девствени момичета, на чиито загорели бедра според легендата торседорите и до ден днешен свиват ръчно тези малки прозведения на изкуството. Разпалваш пурата с кедрова кибритена клечка и си сипваш от любимия Highland Park 21y, разбира се с няколко капки ледено студена вода, които да интензивират аромата и да отворят букета на и без това най-добрия Single Malt правен някога.

Един перфектен Single Malt завършек на деня, в който отново си спечелил поредната малка битка във войната със живота.