Пура с Уиски: Част I - Пурата

От: Андрей Киров (a.kirov@tialoto.bg)
Сещаш ли се за ония дни, когато си имал супер скапан ден в офиса и ти се е искало да пръснеш главата на всички коп*ленца дето ти вдигнаха нервите? Да ти кажа няма нищо по-яко и антистресиращо да си вдигнеш краката и да палнеш една пура и да си сипеш едно голямо шотландско. Да усетиш духа на пурата, сякаш се потапяш в някои разказ на Хемингуей и да наблюдаваш как димът й се извива като аристократ, който прелъстява млада госпожица в двора на Луи XIV (много мислих за яко сравнение, това така ми изплува, 'щото в двора на Луи са били много големи пичове, май не са пушили пури, ама никак, но са били пичове). Освен това ако палнеш пичовски (както ще ти обясним) пурата в някой бар, със сигурност ще подмокриш доста, ама доста госпожички (че дори и зрели госпожи). И все пак има някои правила, които трябва да следваш, ако си решил да се отдадеш на това вредно изкушение. Вредно 'щото викат че от пурите се хваща рак, ама аре са – то вече от к'во не се хваща рак.
Избери качествена пура
Най-важното при избора на първата пура е да си вземеш една, на която да се упражняваш. Не си купувай цяла кутия преди да овладееш изкуството на пушенето на пури и тъй като има много видове и размери може да си избереш няколко единични бройки от най-близкия магазин за тютюневи изделия. Все пак не избирай от най-скъпите, за да не ги похабиш напразно. Хубавата пура е като отлежалото уиски, колкото по-старо толкова по-хубаво. Не се притеснявай да питаш продавачите за съвет. Те могат най-добре да ти разкажат кой вид пури от какъв тютюн са направени и колко време са отлежавали. Избери си пура с по-слаб аромат и вкус. Ако си вземеш силна пура е възможно да не ти понесе добре като се има предвид, че си все още начинаещ. Другият плюс е, че по-слабо ароматната пура е по-евтина и няма да е фатално, ако не я запалиш или отрежеш, както трябва. След като си си избрал пура, леко я опипай и провери дали има твърди или меки участъци различни от цялостната консистенция. Тази процедура е необходима, за да провериш дали тютюнът е добре изсъхнал и дали не е прекалено сух, за да може пурата да се пуши и това да доставя удоволствие. Ако не притежаваш специална кутия за пури, не купувай повече, отколкото можеш да изпушиш в рамките на няколко дни. Кутиите се правят от специално дърво и са много скъп и луксозен аксесоар. Те са снабдени със специални устройства, които контролират влажността вътре. И все пак, ако нямаш кутия, не вади пурите от целофана, ако има такъв.
Отрежи пурата
Заострената част на пурата е частта която слагаш в устата си, но преди да го направиш трябва да отрежеш тази част от пурата. На ръчно направените пури се слага допълнително тютюнево листо в тази част, за да не се развие тютюна след като пурата стане годна за пушене. Не режи пурата преди да започнеш да я пушиш. Има 3 вида разреза и няколко вида резачки, но най-широко се употребява гилотината за пури. Слагаш пурата в гилотината и отрязваш края на заострената част като се опитваш да не режеш повече от 2-3 мм. от нея. Ако нямаш гилотина за пури най-добрият и примитивен начин е да отхапеш върха със зъби. Това е крайна мярка и никога не го прави със скъпи и качествени пури, защото в повечето случаи пурата е по-скъпа от гилотината, а от едно некачествено отрязване може тютюна да се развие и пурата да се прецака, разбираш ли. Най-добре да извършиш манипулацията с нож и дъска за рязане или с остра ножица. Ако пурата ти струва повече от 10 лева не я режи без гилотина.
Запали пурата
След като си отрязал пурата, тя вече е готова да бъде запалена. Най-добре ползвай газова запалка или кибрит. Най-правилно е да ползваш кибрит. Не употребявайте бензинови, защото така ще нарушите аромата на пурата, а за свещи не си и помисляй. Дръж кибрита в едната си ръка и я запали. С другата хвани пурата и я дръж на около 2 см от пламъка. Лапни пурата и започни леко да смучеш (е така е, смуче се) като въртиш пурата. Постарайте се пурата да не докосва пламъка. В зависимост от големината на пурата ще са ти необходими към 10-20 секунди, докато се запали, а понякога и по-дълго. Когато тютюнът започне да тлее и да излиза дим вече пурата е готова да бъде изпушена.
Наслади се на пурата
Вече пурата е запалена и е време да се насладип на аромата и нейния вкус. На всеки 30-40 секунди върти пурата. НЕ гълтай дима, просто се наслади на вкуса и изплюй дима. Ако пушиш пурата прекалено бързо тя ще се нагрее и ще се разпадне, ако пък го правиш прекалено бавно тя ще загасне и ще трябва да я палиш постоянно. Не тръскай пурата в пепелника като цигара, а с въртеливи движения в пепелника премахвай излишната пепел. Вторият най-важен фактор, за да бъде удовлетворението пълно е изборът на подходящото питие. Повечето питиета вървят с слабоароматни пури, но преминавайки към по-силни пури внимавайте пиенето ви да не е прекалено ароматно, за да не притъпява аромата на пурата.
Най-добре изберете уиски, ром или коняк, но за това във втора част...
Уискито е спиртна напитка, която се прави от жито, ръж или ечемик като понякога към тази група се причислява и бърбънът, който се прави от царевица. Светът на уискито е заплетен лабиринт от най-различни видове и вкусове, напълно необятен за любителите.
Начинът на производство е доста специфичен като сезонът на дестилацията започва след като се прибере реколтата от ечемик или съответната суровина. Повечето видове уиски се правят от малц, който представлява покълнал ечемик. Ечемикът се накисва във вода за 72 часа като се внимава температурата да не надвишава 15 градуса. След това малцът се изсушава в пещи работещи на торф в продължение на 2 дни при 60 градуса. Торфният пушек придава специфичен вкус и мирис на малца. След като се изсуши се смила на брашно и се смесва с гореща вода и процеса на ферментация на малтозата започва. Той продължава 36 часа, след което сместта се изсипва в големи медни съдове и се дестилира по няколко пъти в зависимост от вида уиски.
Най-важната част от производството е отлежаването. Няма по-хубаво уиски от старото като минималният срок, през който уискито трябва да отлежи в бъчвите е поне 3 години. Повечето производители оставят уискито поне 8 години. Бъчвите се правят от дъб или череша и качеството на дървото е от екзистенциална важност, защото некачествената бъчва може да развали уискито.
Най-доброто уиски по традиция се произвежда в Ирландия, Шотландия, САЩ и Канада. Има няколко основни вида уиски, като те варират в зависимост от страната производител.
Ирландско
Смята се, че ирландското уиски е бащата на всички уискита. То е изключително фино и задължително тройно дестилирано. Прави се от смес от малц и царевица, като това което го отличава от скоча е, че малцът се суши на затворени пещи без пряк контакт до огън и пушек. По време на дестилацията се полагат невероятни грижи, за да се задържи температурата ниска и да се запази сладкият меден вкус. Най-продаваното ирландско уиски в света е Jameson, въпреки че малко дестиларни са останали собственост на ирландци.
Скоч
Това е истинското шотландско уиски и е признато в цял свят. Само уискито произведено в Шотландия има правото да носи на етикета си думата скоч. Характерното при скоча е, че малцът се суши на торфните пещи, след което се дестилира два пъти. Има два вида скоч „single malt“ и „blended".
„Single malt“ скоч уиски означава, че то е направено в една дестиларна като е използван малц произведен в една определена година, след което е отлежало в една единствена бъчва. В Шотландия има повече от 100 дестиларни, произвеждащи „single malt“ като всяка си има свои техники на производство.
Другият вид шотландско уиски е „blended scotch“. То е най-продаваното шотландско уиски по света и е предпочитана съставка в коктейлите. Уискито с този етикет съдържа смесено в различни пропорции малцово и зърнено уиски, обикновено в съотношение 40 към 60. Добре смесеното уиски съдържа и над 40% малц, докато по-евтините марки се задоволяват с около 30%. Преди малцовото уиски да бъде смесено с зърненото, те отлежават в отделни бъчви.Специалистите казват, че скочът не трябва да се пие с лед, а само с няколко капки ледена изворна вода. Да го смесваш с някакви бълвочи като кола и енергийни напитки - не смей и да си помисляш.
Бърбън
Jim Beam е най-продаваният бърбън в света. В същност бърбънът се прави от 51% царевична каша и отлежава в чисто нови бъчви от бял американски дъб, който се опушва преди употреба. След дестилация получената смес е с алкохолно съдържание от 80% и отлежава минимум 2 години като се прибавя вода до постигането на желаният градус. Експертите са на мнение, че неразреденото уиски е по-ароматно, но трябва да се консумира умерено.
Tennessee Whiskey
Това е един близък събрат на бърбъна с едната разлика, че се произвежда отново от 51% каша от каквато и да е зърнена култура, смесена с царевица. Също така то се филтрира през специален въглен от явор, процес който може да отнеме до 2 седмици на партида. Най-старата регистрирана марка в света от този вид уиски е Jack Daniels разбира се.
Ръжено
Ръженото уиски е не по-малко известно. То е смес от ечемик, пшеница и ръж като по законите на САЩ ръжта не трябва да бъде по-малко от 51% от цялото съдържание на дестилата. На вкус ръженото уиски е най-близко до бърбъна, въпреки че има видове, които са твърде специфични, за да бъдат сравнявани. Преди сухият режим в САЩ ръженото уиски е било доста популярно в североизточните щати, но в момента само няколко дестиларни го произвеждат.
Канадско
То е най-доброто уиски за коктейли, защото е леко на вкус и се комбинира безпроблемно с всичко. Направено главно от пшеница или царевица и подправено с ръж, ечемик или малц, канадското уиски отлежава поне 3 години в използвани дъбови бъчви, но повечето марки канадско уиски отлежават поне 5-6 години.
Със или без лед, уискито е една от най-ароматните напитки в света. То доста често е символ на респект и благополучие, но освен това умерени количества действат изключително добре на организма и удължават живота, като се грижат за по-доброто функциониране на сърдечно-съдовата система. Става дума за малки количества разбира се, а не да се напиеш като...сещаш се нали. Така че, консумирай умерено, уискито е напитка за ценители.
0 Kommentare:
Публикуване на коментар