Блогът на Пако Катани от село Рупча

„Това е живота бе, батеееее! Софийски тарикати в столичния клуб, варненски...”
- Аааало! Оооо, Драго, къде си бе! Да бате, е как, ще стане бе, нали си мой човек! Дай да не говорим по телефона, че и стените имат уши. Айде, айде, и да почерпиш ей! Айде чао!
Кво стана, кво игра, Малък? 9-ка каро?! Айде мини утре мой човек, къде трагваш с голото напред?!? Прибирай, Глава, прибирай, ше плеснат с ръце тая игра, да знаеш.
И кво начи, кво ви разправях? А да за Карамел, били ли сте в Карамел? Не сте били много ясно, кой ще ви пусне вас там! Та влизам в Хит-клуб Карамел оная вечер, таман бех зел новия анцунг на Барса, и кой мислиш гледам – Асенчо, бате, от Военния блок - охранка. Еее как се зарадва като ме виде. Да бе същия, дето ми носеше сандвича в училище. И начи виде ме и вика – „Бате Венци сичко е пълно вътре, ама ше ти намерим едно местенце” и ме сложи баш на баша на предния бар при най-готините барманки. Ама ти казвам – няма такива пичета! Страааашни.... Аааабе Глава за къде я пазиш тая дама бе братче, цел живот не се научи да играеш, еее не можахме да ги оставим капо. Айде цепи Германец, цепи че.... Та начи барманките, а да. Тая бе, Свиркулета ли, Никулета ли как се казваше, е тя и тя там барманка. Целия 28-ми блок са там. Ама ние с нея нали си се знаеме отдавна, с брат ми колко сме я въртели на чевермето.. Ааа не сме, кой ти каза, че не сме бе Малък, я си гледай картите, кво ми я показваш тая купа, сега ще ти я взема, е слушай са -на твойта терца, 50... ами нямам, следи ги, като не ми верваш. Та значи за Никулетка, бате, много мога да ти разправям ама друг път че тука има много агенти. Викнах я да дойде, ама тя как се беше наточила леле, е така си беше сплескала циците нагоре, абе сладолед страшен! И така тихичко на ушенце й викам: Ники, много си готина, я сипи един Jameson и да намлат музиката... Е как в къв смисъл бе Глава, „Тиха музика и малък Jameson, Владо Кузов и Майкъл Джексън” сети ли се сега, много си тъп, да му еба майката. Та идва тя и ми вика 4,50 – ядоса ме, кво се прави на интересна и ми иска пари, ама хайде викам да не й права скандали пред шефа, ама повече от мене нищо нема да види. Друг да й оправя скапаното Ка, да си го бие у ...айде да не говоря повече, че пак се нервирах. Знаеш ли, Глава, какво са казали дойчовците за Форда – „Мит Форд форд, мит цюг цюрюк”! Преведи му, Германец, на Главата, че прост като желязо и не ме поправяй, знам аз кое как се казва, на немски ти мене нема да ме учиш!
Ей, Глава, ще те размажа бе, говедо, каква е тая пика бе, аматьор, нали първа ръка ти бегах седмака бе, леле колко си прост, виж как са му се налели на Германеца повече от акъла бе, сега ще пиеме по едно капучино заради тебе! Та изпих си уискито, оставих й там 5 лева да се радва на Свиркулета и си драпнах една русичка, живее в блока срещу Бъфалото. Страшна, много готина, ще ви запозная някой път, ако не я превърта и нея тая вечер, че то опашката е голяма, баце! Малък драскай я и тая, заради пиките на тоя тъпак Сашко Главата пак ни вътрихте! Та така, ама много здраво бате в Карамел, събрали се народ – абе всички, всички ти казвам. От Лагера, от Марков, от Центъра, само гъзари. Ама балами бате, плащат по 12 лв за пакетче салфетки, ха-ха аз как ги врътнах, не е истина, отворих се на страшна далавера...Ооо Ники, добър ден, как си, мило?! Наспа ли се?
-„Абе Венци, как можа да си тръгнеш, без да ми платиш уискито бе? Нали ти казах, че отивам за 2 минути само до стаичката отзад и идвам, бе! И какво си говорил на лелката в тоалетната глупости, че са ми свършили салфетките и те пращам за 2 пакета? Ти луд ли си, къв си, не стига че Асенчо те пусна с тоя шушляк да пиеш едно бързо в заведението, а ти само проблеми създаваш!”